От години съм влюбена в този инструмент, главно заради Апокалиптика, които толкова много харесвам. Преди години, когато бях мъничка, родителите ми видяха, че има някакви музикални заложби в мен и ме записаха на пиано. Станах много добра, но при първа възможност се отказах, защото просто пианото не ми беше на сърцето. Винаги съм искала да свиря на струнен инструмент, но цигулката ми беше твърде висока като звук, фидел (ирландския тип цигулка) в България не е разпространен и няма кой да ме научи. Така постепенно в сърцето ми, заедно с музиката на Апокалиптика влезе и виолончелото. Не знам дали знаете, но то е инструмента с глас най-близък по тембър до човешкия. В него има скрита страст, която ме завладява всеки път като чуя гласа му. Дори сълзи напират в мен с всеки звук, породен от силните емоции, които възбужда в мен този инструмент.
Затова и реших и от Октомври ще започна да взимам уроци по виолончело, ще се опитам тази година да сбъдна още една своя мечта. Пътят ще е труден, но ако успея да почувствам страстта на този инструмент и да засвиря на него, ще съм щастлива! Стискайте ми палци.

И един поздрав - разбира се Somewhere around nothing, Apocalyptica.
Enjoy!