сряда, 25 август 2010 г.

Страстна музика

Много съм благодарна на Светлето за темата. Тя ме вдъхнови и реших да ви покажа една от моите страсти - виолончелото.

От години съм влюбена в този инструмент, главно заради Апокалиптика, които толкова много харесвам. Преди години, когато бях мъничка, родителите ми видяха, че има някакви музикални заложби в мен и ме записаха на пиано. Станах много добра, но при първа възможност се отказах, защото просто пианото не ми беше на сърцето. Винаги съм искала да свиря на струнен инструмент, но цигулката ми беше твърде висока като звук, фидел (ирландския тип цигулка) в България не е разпространен и няма кой да ме научи. Така постепенно в сърцето ми, заедно с музиката на Апокалиптика влезе и виолончелото. Не знам дали знаете, но то е инструмента с глас най-близък по тембър до човешкия. В него има скрита страст, която ме завладява всеки път като чуя гласа му. Дори сълзи напират в мен с всеки звук, породен от силните емоции, които възбужда в мен този инструмент.

Затова и реших и от Октомври ще започна да взимам уроци по виолончело, ще се опитам тази година да сбъдна още една своя мечта. Пътят ще е труден, но ако успея да почувствам страстта на този инструмент и да засвиря на него, ще съм щастлива! Стискайте ми палци.



И един поздрав - разбира се Somewhere around nothing, Apocalyptica.



Enjoy!

неделя, 8 август 2010 г.

Семпло

Малко по-различни картички, по-семпли, но честно казано хем нямат много елементи, хем ми се струва, че всяко нещо им е на място.

Дано и на вас ви харесат.



петък, 6 август 2010 г.

Грациозно...

От много време копнеех за този печат на Penny Black. Толкова са смешни тези таралежчета, а мисля, че и надписа определено им отива:)

сряда, 4 август 2010 г.

С дъх на портокали

Благодарение на новото предизвикателство на Двете елши, поставено тази седмица от Гери, реших да претворя в картичка един много скъп спомен за мен. Миналата година през Май с моят мил мъж бяхме на годежно пътешествие в Барселона. И ако щете ми вярвайте, но наред с великолепните сгради на Гауди, най-много ме впечатли тяхното Пуебло, нещо като нашия Етър - възстановено селце в градчето, със старинни сгради, занаятчийски улички, малки магазинчета, пълни с майсторийки, създадени от сръчните ръце на хора, които още пазят старите традиции.

И там имаше навсякъде портокалови дръвчета. И то не какви да е, а отрупани с портокали! Ароматът им се носеше във въздуха и до ден днешен като се сещам за това място първо портокаловите дръвчета ми идват наум.