сряда, 30 май 2012 г.

Живей, мечтай, обичай...

Още една винтидж картичка, която направих за Punto Art Bazaar с любимите ми картони и етикетчета на Тим Холц, малко дистрес (надали сте се съмнявали), златна ембосинг пудра и едно любимо метално месингово балонче.

неделя, 27 май 2012 г.

На гости на...

Тази седмица ми се падна честта да отправя поредното предизвикателство при нашите приятели Картичкофуриите. Този път ви предизвиквам да направите тагове (както знаете те ми станаха голяма страст напоследък). Вижте как да участвате на техния блог. А ето какво спретнах за да ви вдъхновя:)
Не знам дали се вижда добре, но в първите два тага съм използвала една любима техника, а именно, отпечатваш с дистрес мастило нещо (в случая бордюрите горе, долу и стола в първия и бордюра долу и старинното писмо във втория) и после с четка се втриват перфектни перли - аз съм използвала за целта Златно бижу и Зелена патина. За целта обаче трябва всичкото останало дистрес мастило да е изсъхнало, за да останат перлите само върху печата, който искате.
Иначе основно дистрес мастилата, които съм използвала са Маслина, Петно от орех, Старинна снимка, Горчица, Мармалад с подправки и Борови иглички. Каня ви да се включите и в нашия Клуб на (Не) анонимните Дистресохолици, като за него е необходимо да ни покажете нещо, направено с дистреси и да имаме вашия фейсбук профил. Приятни забавления, Рали

петък, 25 май 2012 г.

На лов за антики

Напоследък ме тресна вече сериозно винтидж манията и тръгнах на първия си лов за антики. Разбира се, като всеки неопитен търсач на съкровища първото място, за което се сетих беше пазара за антики пред храм-паметник Александър Невски. Честно казано доста се впечатлих от всичките старинни джвъчки, които човек може да намери там - от разни стари табели, до стари бижута, значки, медали и всякакви пособия от домакинството. И всичко това прекрасно ръждясало, състарено и излющено. Ще речете "За какво ще ти послужат тези неща?". И аз не знам, но има нещо ужасно привлекателно в тези абсолютно непотребни неща. Защото за мен те имат история, носят спомени, имат душа. Малко отрицателни емоции ми донесе лошия поглед на продавачите като разбираха, че сме българи (по този начин само на морските курорти ми се е случвало да ме гледат продавачите - като питах защо ми отговориха, че така ни гледат, защото сме българи, нямаме много пари и нямало да купим нищо - малко обидно, нали?), както и определно надутите цени. Имаше и доста неща, които определено не бяха старинни, а просто насила състарени, но карай, все пак беше много интересно и стига човек да има поглед, могат да се намерят много хубави неща! Снабдих се с няколко механични часовници, които разглобих на части и след като си намерих и подходящата кутия, ето началото на моята колекция. Мъничка все още, но определено ще се увеличава. А какво ще майсторя с нея съвсем скоро ще видите.

сряда, 16 май 2012 г.

Тагчета

По едно време наистина вдъхновението ми за правене на каквото и да било от хартия беше леко поизчерпано и все не ми се сядаше да майсторя. Но от определено време манията ми по винтидж и особено стиймпънк стила ме върна в правата пътека и ето ме отново:) Този път истински се заиграх... Дойдоха разни нови нещица на моя гуру Tim Holtz и просто не се стърпях да потопя палави пръстчета в купищата дистрес мастила, които с Ем сме натрупали. И падна едно мацотене! Страх ме е да ви покажа на какво ми приличат пръстите, за да не ви уплаша. Само ще ви кажа, че като боядисвам яйца, ефектът е много по-нежен:))) Да ви кажа, установих няколко неща (едното със сигурност е, че колкото и да си мисля, че знам всичко, хич не е вярно:). За правенето на таговете на Тим едно от основните неща, освен мастилата разбира се, е картона. Досега просто нищо не съм правила! Сега като сложих ръце на Манила таговете му, разбрах каква ОГРОМНА разлика има! Картона е много странен, леко лъскав, но не се гърчи, колкото и да го мокриш и мацаш накрая изглежда перфектен, дистрес мастилата имат учудващо ярък и интензивен цвят, смесват се още по-добре, а като капнеш вода.... малееее, сега разбирам какво значи "дистрес мастилата реагират с вода"! Само едно ще кажа, ако досега си мислех, че съм била зарибена, нищо не е било! Вече съм тотално омагьосана. Чувствам се като дете, на което са му дали боички за първи път! Ето го и резултата. Останаха ми още само 2 тага и ще си ги пазя като очите докато не си взема още един пакет. Дано ви харесат моите експерименти: