Това се очертава да бъде най-дългия ми пост до момента, така че се въоръжете с търпение и се потопете в моите бръшлянени фантазии.
По принцип не обичам поръчките. Знам, че трябва да се радвам, но когато ми поставят граници на въображението не се чувствам добре. Но в случая поръчката беше много хубава, защото ми дадоха пълна свобода. Така, доволно потрих ръце и се впуснах в експериментиране.
И така - с много венецианска дантела, SWAROVSKI ELEMENTS кристални мъниста Смарагд, оникс, посребрени елементи и много търпеливо пришиване, ето резултата:) До магазинчето ни има една градинка с много хубави камъни и бръшлян и дори снимките станаха чудесни!
А това е тага, който направих към бижутата:
И за финал една уникална поема на Алфред Лорд Тенисън, която винаги ме е вдъхновявала. За съжаление не можах да я намеря на български, но който знае английски (и използва речник като мен, когато я четох за първи път:) съм сигурна, че ще оцени колко великолепно звучи в оригинал.
Sir Launcelot and Queen Guinevere
"Like souls that balance joy and pain,
With tears and smiles from heaven again
The maiden Spring upon the plain
Came in a sun-lit fall of rain.
In crystal vapour everywhere
Blue isles of heaven laugh'd between,
And, far in forest-deeps unseen,
The topmost elm-tree gather'd green
From draughts of balmy air.
Sometimes the linnet piped his song:
Sometimes the throstle whistled strong:
Sometimes the sparhawk, wheel'd along,
Hush'd all the groves from fear of wrong:
By grassy capes with fuller sound
In curves the yellowing river ran,
And drooping chestnut-buds began
To spread into the perfect fan,
Above the teeming ground.
Then, in the boyhood of the year,
Sir Launcelot and Queen Guinevere
Rode thro' the coverts of the deer,
With blissful treble ringing clear.
She seem'd a part of joyous Spring:
A gown of grass-green silk she wore,
Buckled with golden clasps before;
A light-green tuft of plumes she bore
Closed in a golden ring.
Now on some twisted ivy-net,
Now by some tinkling rivulet,
In mosses mixt with violet
Her cream-white mule his pastern set:
And fleeter now she skimm'd the plains
Than she whose elfin prancer springs
By night to eery warblings,
When all the glimmering moorland rings
With jingling bridle-reins.
As she fled fast thro' sun and shade,
The happy winds upon her play'd,
Blowing the ringlet from the braid:
She look'd so lovely, as she sway'd
The rein with dainty finger-tips,
A man had given all other bliss,
And all his worldly worth for this,
To waste his whole heart in one kiss
Upon her perfect lips."
