петък, 10 септември 2010 г.
Есенна импресия
Като видях тези хартии на Memory Box - Черна птица, не можах да се стърпя и си взех и за мен. Толкова са красиви, романтични и есенни тези десени и мисля, че се получи точно визията, която имам за моят любим сезон...
Спомени от морето
We are back!
Върнахме се от моренцето, изпълнени с толкова неповторими спомени.
Обичам Ахтопол поради толкова причини - че не е толкова комерсиален, че има почти девствен плаж, закътан и чист, морето е почти като в тропическите страни, а атмосферата е уникална!
Винаги съм казвала, че за мен ходенето на море не е просто висене на плажа под жаркото слънце - това никога не ми е доставяло удоволствие! Аз съм беличка и изгарям ужасно бързо, ето защо като едно вампирче се крия от слънцето, дори изпитвам страх, че само да ме докосне и като митичното същество и аз ще се стопя в мъки. Е, знам че е пресилено, но винаги съм с най-високия възможен фактор, под чъдър и с шапка на главата - ей така за всеки случай :)
Ето защо ходенето на море през Септември ми е любимо - когато слънцето вече не е толкова силно, няма толкова хора (и морето не прилича на супа топчета). Обичам да седя на брега и да слушам звуците на морето... Или пък да си седя на балкончето на стаята и да гледам как вълните се разбиват в скалите до фара... Уникално и неповторимо!
Напълних се с емоции, които препоръчвам на всеки!
Тук може да видите малко снимки от почивката ни.
Ахтопол
Дано и на вас ви харесат.
Върнахме се от моренцето, изпълнени с толкова неповторими спомени.
Обичам Ахтопол поради толкова причини - че не е толкова комерсиален, че има почти девствен плаж, закътан и чист, морето е почти като в тропическите страни, а атмосферата е уникална!
Винаги съм казвала, че за мен ходенето на море не е просто висене на плажа под жаркото слънце - това никога не ми е доставяло удоволствие! Аз съм беличка и изгарям ужасно бързо, ето защо като едно вампирче се крия от слънцето, дори изпитвам страх, че само да ме докосне и като митичното същество и аз ще се стопя в мъки. Е, знам че е пресилено, но винаги съм с най-високия възможен фактор, под чъдър и с шапка на главата - ей така за всеки случай :)
Ето защо ходенето на море през Септември ми е любимо - когато слънцето вече не е толкова силно, няма толкова хора (и морето не прилича на супа топчета). Обичам да седя на брега и да слушам звуците на морето... Или пък да си седя на балкончето на стаята и да гледам как вълните се разбиват в скалите до фара... Уникално и неповторимо!
Напълних се с емоции, които препоръчвам на всеки!
Тук може да видите малко снимки от почивката ни.
Ахтопол
Дано и на вас ви харесат.
петък, 3 септември 2010 г.
За сърцето на една снежинка...
Едно бързо постче преди да заминем на почивка.
Това е една от картичките, които направих, приготвяйки Коледния ни каталог, заедно с Ем. Много съм си доволна от резултата и май се вижда дори и на снимката, колко ледено усещане строи от брокатените и перлени картони, от които са правени не само фоновете, но и самата снежинка. А сърцето на снежинката се получи много интересно:)
Дано и на вас ви хареса.
Това е една от картичките, които направих, приготвяйки Коледния ни каталог, заедно с Ем. Много съм си доволна от резултата и май се вижда дори и на снимката, колко ледено усещане строи от брокатените и перлени картони, от които са правени не само фоновете, но и самата снежинка. А сърцето на снежинката се получи много интересно:)
Дано и на вас ви хареса.
сряда, 25 август 2010 г.
Страстна музика
Много съм благодарна на Светлето за темата. Тя ме вдъхнови и реших да ви покажа една от моите страсти - виолончелото.
От години съм влюбена в този инструмент, главно заради Апокалиптика, които толкова много харесвам. Преди години, когато бях мъничка, родителите ми видяха, че има някакви музикални заложби в мен и ме записаха на пиано. Станах много добра, но при първа възможност се отказах, защото просто пианото не ми беше на сърцето. Винаги съм искала да свиря на струнен инструмент, но цигулката ми беше твърде висока като звук, фидел (ирландския тип цигулка) в България не е разпространен и няма кой да ме научи. Така постепенно в сърцето ми, заедно с музиката на Апокалиптика влезе и виолончелото. Не знам дали знаете, но то е инструмента с глас най-близък по тембър до човешкия. В него има скрита страст, която ме завладява всеки път като чуя гласа му. Дори сълзи напират в мен с всеки звук, породен от силните емоции, които възбужда в мен този инструмент.
Затова и реших и от Октомври ще започна да взимам уроци по виолончело, ще се опитам тази година да сбъдна още една своя мечта. Пътят ще е труден, но ако успея да почувствам страстта на този инструмент и да засвиря на него, ще съм щастлива! Стискайте ми палци.
И един поздрав - разбира се Somewhere around nothing, Apocalyptica.
Enjoy!
От години съм влюбена в този инструмент, главно заради Апокалиптика, които толкова много харесвам. Преди години, когато бях мъничка, родителите ми видяха, че има някакви музикални заложби в мен и ме записаха на пиано. Станах много добра, но при първа възможност се отказах, защото просто пианото не ми беше на сърцето. Винаги съм искала да свиря на струнен инструмент, но цигулката ми беше твърде висока като звук, фидел (ирландския тип цигулка) в България не е разпространен и няма кой да ме научи. Така постепенно в сърцето ми, заедно с музиката на Апокалиптика влезе и виолончелото. Не знам дали знаете, но то е инструмента с глас най-близък по тембър до човешкия. В него има скрита страст, която ме завладява всеки път като чуя гласа му. Дори сълзи напират в мен с всеки звук, породен от силните емоции, които възбужда в мен този инструмент.
Затова и реших и от Октомври ще започна да взимам уроци по виолончело, ще се опитам тази година да сбъдна още една своя мечта. Пътят ще е труден, но ако успея да почувствам страстта на този инструмент и да засвиря на него, ще съм щастлива! Стискайте ми палци.
И един поздрав - разбира се Somewhere around nothing, Apocalyptica.
Enjoy!
неделя, 8 август 2010 г.
Семпло
Малко по-различни картички, по-семпли, но честно казано хем нямат много елементи, хем ми се струва, че всяко нещо им е на място.
Дано и на вас ви харесат.
Дано и на вас ви харесат.
петък, 6 август 2010 г.
Грациозно...
От много време копнеех за този печат на Penny Black. Толкова са смешни тези таралежчета, а мисля, че и надписа определено им отива:)
сряда, 4 август 2010 г.
С дъх на портокали
Благодарение на новото предизвикателство на Двете елши, поставено тази седмица от Гери, реших да претворя в картичка един много скъп спомен за мен. Миналата година през Май с моят мил мъж бяхме на годежно пътешествие в Барселона. И ако щете ми вярвайте, но наред с великолепните сгради на Гауди, най-много ме впечатли тяхното Пуебло, нещо като нашия Етър - възстановено селце в градчето, със старинни сгради, занаятчийски улички, малки магазинчета, пълни с майсторийки, създадени от сръчните ръце на хора, които още пазят старите традиции.
И там имаше навсякъде портокалови дръвчета. И то не какви да е, а отрупани с портокали! Ароматът им се носеше във въздуха и до ден днешен като се сещам за това място първо портокаловите дръвчета ми идват наум.
И там имаше навсякъде портокалови дръвчета. И то не какви да е, а отрупани с портокали! Ароматът им се носеше във въздуха и до ден днешен като се сещам за това място първо портокаловите дръвчета ми идват наум.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
