От старите фрески

....О, минало! Ти - неизбежно зло или добро,
ти - бреме тъмно или светъл дар -
скъперник, сбиращ купища от смет и злато,
неуморим, неумолим, безсънен архивар -

живееш въпреки протеста или волята ни в нас -
натрупал стари инвентари в нашето сърце,
записал равносметката на нашите победи
и каталозите на нашите омрази и любов!

И ние - алчущи или творци на свобода, -
ний само сме марионетки в твоите ръце:
жестикулираме, вървим напред-назад,
крещим и борим се, и падаме, и ставаме...

О, тези страшни и невидими конци,
които ти отпущаш или дръпваш, но не скъсваш,
които теглят нашите съдби и свързват ни
с умрелите прапрадеди и се неродените правнуци!

Бих искала с един безумен скок в безкрая
да скъсам всички възли - и да видя
сама, освободена - себе си - лика си
без минало, без родословия, без възраст, име!....

Елисавета Багряна, "Пенелопа на XX век"

Предай нататък - моите странички

Преди два дни при мен дойде заветния тефтер от прекрасната инициатива на Тони. Да ви кажа под секрет всички странички досега са просто прекрасни, но тефтера вече започва да набъбва сериозно:)

Ето и моите странички, а тефтера още днес заминава при Ками:)

Използвах от прекрасните крафт резист картони на Тим Холц, дистрес Петно от орех, печати от Стиймпънк колекциите на Тим Холц, Inkadinkado, както и картонени елементчета. Даже има и един метален чарк:) Вече официално съм влюбена в Archival мастилото - наистина е брутално яко черно и хваща на всичко!

Жажда

"4.
АКО НЕ БЯХ ЖЕНА, бих всичко тук оставила
и тръгнала бих в тези тежки дни
към нов живот, под градуса на нови ширини.
Бих служила на някой параход, що плава
сред континентите като подвижен малък свят,
кръстосващ океанските простори
под небосклон, с тропически съзвездия обсят,
и всеки ден меняващи се климати и фауни, и флори...

Бих може би била далече някъде сега,
в незнаен залив котва хвърлила,
на разноземни знамена сред пъстрата дъга,
под слънце, що като жарава европейската ми кожа пърли.

Дорде товарят в тъмните хамбари
кафе, памук, банани или вълна,
които западните столици като лами безследно ще погълнат -
без близки, без познати, без другари,
по улиците на пристанищния град бих скитала,
загубена срез разнокожите му жители,
тело между телата на тълпата,
заляла булеварди, тротоари,
сред чужди - чужда, непозната.

Бих влязла вечерта в моряшки бар на кея,
де въздухът е гъст и син от сънища и дим,
да виещета се от страст хармоника зове и пее
и бляска през стъклото фар неуловим.

Там пила бих наздравица с моряци непознати
и стискала им бих ръцете силни и корави
като на истински приятели и братя
- до новото отплаване!"

Елисавета Багряна, "Зовът на морето"

Коледно набързо

Днес придобих нови хартийки и ме вдъхновиха да направя някоя и друга Коледна картичка. По принцип не обичам много сглобените картички от почти готови елементи, защото обичам да си играя, но пък добавих камъчета, печат тук печат там (обожавам снежинките на Inkadinkado), малко лъскави акценти на Ranger и за около половин час спретнах 4 картички ей така от нищото. И откровено казано много ми харесва как се получиха. Не знам до колко си личи, но хартиите и елементите са леко перлени и монохромни. Съчетах хартията с прекрасните картони на Lana, особено Кафявото, което много прилича на крафт картон.