петък, 24 август 2012 г.

От старите фрески

....О, минало! Ти - неизбежно зло или добро,
ти - бреме тъмно или светъл дар -
скъперник, сбиращ купища от смет и злато,
неуморим, неумолим, безсънен архивар -

живееш въпреки протеста или волята ни в нас -
натрупал стари инвентари в нашето сърце,
записал равносметката на нашите победи
и каталозите на нашите омрази и любов!

И ние - алчущи или творци на свобода, -
ний само сме марионетки в твоите ръце:
жестикулираме, вървим напред-назад,
крещим и борим се, и падаме, и ставаме...

О, тези страшни и невидими конци,
които ти отпущаш или дръпваш, но не скъсваш,
които теглят нашите съдби и свързват ни
с умрелите прапрадеди и се неродените правнуци!

Бих искала с един безумен скок в безкрая
да скъсам всички възли - и да видя
сама, освободена - себе си - лика си
без минало, без родословия, без възраст, име!....

Елисавета Багряна, "Пенелопа на XX век"




5 коментара:

BEARKIS каза...

Красиво!!!

Krasiana каза...

УаУ Рали...направо ме същиса:) Разкошни са!

Мила каза...

Рали, разкошни са - много нежни и леко носталгични :)

Valchen каза...

Страхотни са - много нежни и красиви!

Veselina каза...

Страхотни са, много нежни и романтични! Този напукващ ефект, подчертаващ определени елементи, е като магия! Придава много красота на картичката и дълбочина на детайлите.