сряда, 4 август 2010 г.

С дъх на портокали

Благодарение на новото предизвикателство на Двете елши, поставено тази седмица от Гери, реших да претворя в картичка един много скъп спомен за мен. Миналата година през Май с моят мил мъж бяхме на годежно пътешествие в Барселона. И ако щете ми вярвайте, но наред с великолепните сгради на Гауди, най-много ме впечатли тяхното Пуебло, нещо като нашия Етър - възстановено селце в градчето, със старинни сгради, занаятчийски улички, малки магазинчета, пълни с майсторийки, създадени от сръчните ръце на хора, които още пазят старите традиции.

И там имаше навсякъде портокалови дръвчета. И то не какви да е, а отрупани с портокали! Ароматът им се носеше във въздуха и до ден днешен като се сещам за това място първо портокаловите дръвчета ми идват наум.

6 коментара:

Addii каза...

СТРАХОТНА Е !

BEARKIS каза...

Чудесен спомен,дъхът остава,нали?Ето как може да се претвори!Поздрави!

Ivolina каза...

Рали, не би ми хрумнало да сложа сушен плод на картичка, но при теб се е получило чудесно. Портокалова картичка с дъх на истински портокал.

Пъстър свят каза...

Страхотна идея(възродена от спомен) и перфектна реализация! Поздравления!!!

Маги каза...

:) Много ми хареса идеята за сушен плод в/у картичката. Нямаше да се сетя за такова нещо. Великолепно изпълнение!

Irena каза...

Сътворила си прекрасена картичка, която като погледнеш винаги да се сещаш за мястото на което си била.
Дръвчето е приказно с тези портокалови перлички, а изсушения портокал е много добра идея.
Желая ти хубав ден!