ти - бреме тъмно или светъл дар -
скъперник, сбиращ купища от смет и злато,
неуморим, неумолим, безсънен архивар -
живееш въпреки протеста или волята ни в нас -
натрупал стари инвентари в нашето сърце,
записал равносметката на нашите победи
и каталозите на нашите омрази и любов!
И ние - алчущи или творци на свобода, -
ний само сме марионетки в твоите ръце:
жестикулираме, вървим напред-назад,
крещим и борим се, и падаме, и ставаме...
О, тези страшни и невидими конци,
които ти отпущаш или дръпваш, но не скъсваш,
които теглят нашите съдби и свързват ни
с умрелите прапрадеди и се неродените правнуци!
Бих искала с един безумен скок в безкрая
да скъсам всички възли - и да видя
сама, освободена - себе си - лика си
без минало, без родословия, без възраст, име!....
Елисавета Багряна, "Пенелопа на XX век"
5 коментара:
Красиво!!!
УаУ Рали...направо ме същиса:) Разкошни са!
Рали, разкошни са - много нежни и леко носталгични :)
Страхотни са - много нежни и красиви!
Страхотни са, много нежни и романтични! Този напукващ ефект, подчертаващ определени елементи, е като магия! Придава много красота на картичката и дълбочина на детайлите.
Публикуване на коментар